ТЕОДОР
ТРАЯНОВ – животопис
“
О, мощ проявена
на дух благороден,
пред свойта България
завета разкрий:
делата остават,
човекът е преходен!
Народът е вечен
в това, що твори!”
Т. Траянов
1882 г. Теодор Траянов се ражда в гр. Пазарджик на 30 януари в семейството на Васил Тодоров Траянов, съдебен служител Елена Лютова- учителка.
1899 г. Траянов завършва Първа мъжка гимназия в София и се записва студент във физико-математическия факултет на Софийския университет. За пръв път печата стихове в ученическото списание “Смях”.
1901 г. Заминава за Виена. Учи строително инженерство във Висшето техническо училище, а по-късно се прехвърля да следва архитектура.
1905 г. В списание “Художник” Теодор Траянов публикува стихотворението “Новий ден”, което поставя началото на
неговата литературна популярност. При краткото си завръщане в България играе в първия организиран турнир по шахмат и печели убедително всичките шест партии и заслужено получава прозвището Първи неофициален шампион на България.
1906 г. Теодор Траянов приключва със следването си, без да се дипломира.
Постъпва на работа като аташе по печата в Българската легация.
1907 г. Сключва брак с виенчанката Елена Фр. Петерс.
1909 г. Излиза от печат първата му стихосбирка “Regina mortua” - една от най-завършените символистични книги в българската поезия
1912 г. Издава “Химни и балади : Избрани стихотворения 1902 – 1909 ”.
1912 –1913 г. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война.
1914 г. Включва се в културния живот на австрийската опера, където е поставена негова драматизация по творба на Оскар Уайлд.
1914 - 1920 г. Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена.
1921 г. Т. Траянов издава стихотворния сборник “Български балади”.
1922 г. Работи в българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав).
Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов учредява и редактира списание “Хиперион”- месечно издание за литература и изкуство; трибуна на българския символизъм.
1923 г. През есента се завръща окончателно в България.
Издава поемата “Песен на песните”.
1924 г. Пръв подписва протеста на група прогресивни дейци против арестуването и интернирането на поета Христо Ясенов.
1926 г. Т. Траянов е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в гр. София.
Издава сборника “Романтични песни”.
Негови стихове са включени в антологията ”Български поети” - издание на литературната задруга ”Денница”.
1929 г. Излиза от печат сборника “Освободеният човек 1905 – 1911”, включващ “Regina mortua” и “Химни и балади”.
1933 г. Т. Траянов е уволнен като учител от гимназията.
1934 г. Издава антологична сбирка “Пантеон”, която е едно своеобразно посвещение на имена от българската и
световна поезия.
1937 г. Назначен е в Народния театър първо като помощник- драматург, а по-късно като драматург ІІІ степен.
1941 г. Публикува стихосбирката “Земя и дух 1921 -1926 : Български балади. Песен на песните. Романтични песни”.
1942 г. Награден е от цар Борис ІІІ с орден за 60-годишния му юбилей.
По време на Втората световна война получава предложение от немско издателство за издаване на сбирката”Пантеон”
на немски език, с условие да изключи стихотворението за Хайнрих Хайне “Последният сън”, но Траянов категорично отказва.
15 януари 1945 г. София, Александровска болница - Теодор Траянов умира.